10.01.2009 г., 22:02 ч.

По-тихо е... 

  Поезия » Любовна
753 0 4
По-тихо е от вчера... и спокойно,
душата ми е гладко огледало
без отражение, без слово,
изтрита страница до бяло.

И бурята е спряла, потопи се
във дълбините на страха ми.
Без тяло съм и не разбирам
къде боли като ме няма.

По-тихо е... така изглежда,
вода съм в езеро заспало,
но там надолу е дълбоко.
Недей поглежда, че е страшно.

Там бурята не си почива
и не е тихо - оглушал си...
Пищи душата ми разнищена
и мъчи се да те изплаче...

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??