По-тихо е...
По-тихо е от вчера... и спокойно,
душата ми е гладко огледало
без отражение, без слово,
изтрита страница до бяло.
И бурята е спряла, потопи се
във дълбините на страха ми.
Без тяло съм и не разбирам
къде боли като ме няма.
По-тихо е... така изглежда,
вода съм в езеро заспало,
но там надолу е дълбоко.
Недей поглежда, че е страшно.
Там бурята не си почива
и не е тихо - оглушал си...
Пищи душата ми разнищена
и мъчи се да те изплаче...
душата ми е гладко огледало
без отражение, без слово,
изтрита страница до бяло.
И бурята е спряла, потопи се
във дълбините на страха ми.
Без тяло съм и не разбирам
къде боли като ме няма.
По-тихо е... така изглежда,
вода съм в езеро заспало,
но там надолу е дълбоко.
Недей поглежда, че е страшно.
Там бурята не си почива
и не е тихо - оглушал си...
Пищи душата ми разнищена
и мъчи се да те изплаче...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены
