10 янв. 2009 г., 22:02

По-тихо е... 

  Поэзия » Любовная
752 0 4
По-тихо е от вчера... и спокойно,
душата ми е гладко огледало
без отражение, без слово,
изтрита страница до бяло.

И бурята е спряла, потопи се
във дълбините на страха ми.
Без тяло съм и не разбирам
къде боли като ме няма.

По-тихо е... така изглежда,
вода съм в езеро заспало,
но там надолу е дълбоко.
Недей поглежда, че е страшно.

Там бурята не си почива
и не е тихо - оглушал си...
Пищи душата ми разнищена
и мъчи се да те изплаче...

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??