Hathor (Геновева Симеонова) Hathor (Геновева Симеонова)
32 461
Jan 10, 2009, 10:02 PM

По-тихо е...

  Poetry » Love
924 0 4
По-тихо е от вчера... и спокойно,
душата ми е гладко огледало
без отражение, без слово,
изтрита страница до бяло.

И бурята е спряла, потопи се
във дълбините на страха ми.
Без тяло съм и не разбирам
къде боли като ме няма.

По-тихо е... така изглежда,
вода съм в езеро заспало,
но там надолу е дълбоко.
Недей поглежда, че е страшно.

Там бурята не си почива
и не е тихо - оглушал си...
Пищи душата ми разнищена
и мъчи се да те изплаче...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0