8.05.2015 г., 18:29  

По „Толерантност” от Андромаха

554 0 0

По „Толерантност” от Андромаха

 

„... Да бъдеш себе си е престъпление, 

което никога не се изкупва. 

Презират те за всяко откровение 

и чуждият боклук на теб се струпва...

 

Да си добър към всички е прекрасно,
за слепите като богоявление...
за тези, дето виждат, пък е ясно,
че си е чисто лицемерие.

За мен свинете са свине
и няма да се правя на свиня!
Не ми е нужно тяхното благоволение.
Преди да ги изям, ще им се извиня.

 

Към шумен „Раковски” на свобода

театри пускат своите зрители.

– Какъв съм и дадох ли на света? –

с ръце в джобове вървя и се питам.

 

Алея от спомени отвежда

в странните житейски джунгли.

И пред теб се появява всичко –

дори игрите с Маугли.

 

Понякога любими стихове

отново препрочитам с наслада

и усещам, че такива редове

разгарят в сърцето клада.  

 

А понякога нощем не спя

пред филма, как някой проглежда.

Щастливец! Той видя красота

и почувства що е надежда.

 

Не съм писател, художник, поет.

Наричайте ме единствено – Вили!

Лутам се в някакъв пустинен свят,

държейки неполитнало хвърчило.

 

Пред мен вериги прегръщат огради,

да ги разкъсвам не останаха сили.

Ориста ми дари странен късмет –

да не очаквам от Любовта милост.

 

Не отсъждам никога „Виновен!”,

вместо „Аз не мисля като теб.”

Казвам „По-добре да го обсъдим,

общото за двама е късмет!”

 

Среда от лъжи не е моята,

макар да твърдят, че живея сред грехове. 

Не обвинявам за нищо аз хората

и все така търся моите светове.

 

Липсва в такъв свят лицемерие -

той дали е наивен и прост?

Няма там заковани предверия,

добре дошъл е всеки нов гост. 

 

Там няма преструвки по сметка,

делата имат истински имена,

души не се блъскат в решетки –

детска утопия ли е такава страна?

 

И не искам да заспивам.

И не мога. Да трябва едва ли!

И на спокойствие пиша

сред светулките заспали...

 

Животът не е добър или лош,

а само подробно различен.

За минало и бъдеще не трябва рабош –

по-добре е да обичаме...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...