По улици, изпълнени със хора...
По улици, изпълнени със хора,
крака провлачваха мъгла,
към пустия си дом вървя,
понесeн в улея от изнемога.
Тишина превзела е сърцето,
студът във устните мълчи,
тъга в кафявите очи
поглъща грозното от битието.
Присвивам прималели колена,
в отчаян опит да подскоча
над тази кал и тези локви,
да се издигна на крила.
Но сивото във шепа ме държи,
поставя на духа ми рамка,
пречупва волята ми като сламка,
разлива във очите ми сълзи.
...........................................
Засилил се инертно да почина,
в излишъка от зимен ден,
трепти едва недоловимо в мен,
надеждата за Новата година.
29.12.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
