По улици, изпълнени със хора...
По улици, изпълнени със хора,
крака провлачваха мъгла,
към пустия си дом вървя,
понесeн в улея от изнемога.
Тишина превзела е сърцето,
студът във устните мълчи,
тъга в кафявите очи
поглъща грозното от битието.
Присвивам прималели колена,
в отчаян опит да подскоча
над тази кал и тези локви,
да се издигна на крила.
Но сивото във шепа ме държи,
поставя на духа ми рамка,
пречупва волята ми като сламка,
разлива във очите ми сълзи.
...........................................
Засилил се инертно да почина,
в излишъка от зимен ден,
трепти едва недоловимо в мен,
надеждата за Новата година.
29.12.2007
© Деян Димитров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря.
-
Много истинско изживяване ми предаде.
Поздравления !!! -
Натъжи ме! Докосва стихът ти, Деяне!
-
Много ми хареса!!! Поздравления!!!
-
Пишеш много хубаво!Поздравявам те
-
Тъжно поетично откровение...и много красиво написано!
Радваш ме, Деян, с поезията си. с много обич за теб. -
Хубаво ,щом има надежда.
Поздрави,хареса ми. -
Прескачай... смело!
От мен имаш 98% !
-
има идея. и нестандартност има, и е хубаво на моменти, но може да го попремислиш, ако искаш.
иначе - разбирам те поне 73%... -
Сега е пролет...
Нека има
светлина в душата ти !
Много харесвам поезията ти! -
Отвори крила и полети!
Можеш го!
Прекрасен стих, Дидо! -
Много е хубаво!Много ми хареса!поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Стъпка а ла Яворов...
Това си е предизвикателство. Аз лично те приветствам.
Не е лесно да запазиш ритъма. Според мен членуването създава неприятности при това построение. Ако си решил в някакъв момент да правиш редакция, опитай да се отървеш от необходимостта да членуваш.
От мен - толкова
Нали знаеш, че страшно харесвам нещата ти
И... честита Пролет!