По устните на Земята
По устните на Земята
/по С. Москаленко /
Знаеш ли, тревата е също Небе,
а Бог е изпратил росата...
Сред звездите се скитат нашите стихове,
палят и Слънцето и Луната...
Вечни са... Като от Бъдното приказка,
като Аязмо, като Жива вода.
Поглед Господен... но не вярва на изказа
човечето, потънало в сивота...
Шляпа към къщи, че там го зове
фасулецът, на жена му полата...
Знаеш ли, тревата е също Небе,
по устните на Земята...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
