ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
859 4423
4.05.2010 г., 7:18 ч.

По устните на Земята 

  Поезия » Друга
478 0 2

По устните на Земята

/по С. Москаленко /

Знаеш ли, тревата е също Небе,
а Бог е изпратил росата...
Сред звездите се скитат нашите стихове,
палят и Слънцето и Луната...

Вечни са... Като от Бъдното приказка,
като Аязмо, като Жива вода.
Поглед Господен... но не вярва на изказа
човечето, потънало в сивота...

Шляпа към къщи, че там го зове
фасулецът, на жена му полата...
Знаеш ли, тревата е също Небе,
по устните на Земята...

 

© Красимир Дяков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми хареса, Краси !
    Напомня ми и на Емили Дикинсън . . . без да има нищо общо с нея, разбира се!
    Лека вечер!
    Успех!
  • Невероятна, нежна, мъдра образност!!!
Предложения
: ??:??