По воля на Съдбата
Търкулнах се.
От корена далеч,
по воля на Съдбата.
Приех неволята си
като меч
и безсловесно,
корен впих в земята.
Растях. С годините.
Налях стебло.
Научих се
да правя сянка.
Сезоните
поспираха край мен
за кратка
сладка дрямка.
А мечът?
Със стотиците игли
на обич и на дом ухае.
Подслон за времена и дни.
С шишарките
Надеждата играе...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
