Търкулнах се.
От корена далеч,
по воля на Съдбата.
Приех неволята си
като меч
и безсловесно,
корен впих в земята.
Растях. С годините.
Налях стебло.
Научих се
да правя сянка.
Сезоните
поспираха край мен
за кратка
сладка дрямка.
А мечът?
Със стотиците игли
на обич и на дом ухае.
Подслон за времена и дни.
С шишарките
Надеждата играе...
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
