Светлината угасна изведнъж...
Мрак обзе пространството...
Непрогледна мъгла...
Тътен...
Лепкавите, мръсни пипала ме душат...
Въздухът е сплъстен, влажен...
Не мога да си поема дъх...
Вдишвам... но те няма...
Отказвам да дишам!
Разпръснах надеждите...
После мечтите ги смачках за миг...
Буца в гърлото ми заседна, като камък...
Забравих се... Отминах...
Гръмотевични, скъсани, изнасилени...
мислите изтрезняха...
Осъзнати, претопили душите си, онемяхме...
Празни, невидими облаци,
сломиха излъганите небеса в очите...
Изтъкани от отрицания...
Усмивката ти придава смисъл
на несъвършенствата...
Светлината угасна за миг...
Само за да искри още по-ярко!
©Екатерина Глухова - Негримирана Поезия
© Екатерина Глухова Всички права запазени