1.05.2020 г., 12:43

По-ярко

1.3K 0 0

ПО-ЯРКО

 

Светлината угасна изведнъж... 
Мрак обзе пространството... 
Непрогледна мъгла... 
Тътен... 
Лепкавите, мръсни пипала ме душат... 
Въздухът е сплъстен, влажен... 
Не мога да си поема дъх... 
Вдишвам... но те няма... 
Отказвам да дишам! 
Разпръснах надеждите... 
После мечтите ги смачках за миг... 
Буца в гърлото ми заседна, като камък... 
Забравих се... Отминах... 
Гръмотевични, скъсани, изнасилени... 
мислите изтрезняха... 
Осъзнати, претопили душите си, онемяхме... 
Празни, невидими облаци, 
сломиха излъганите небеса в очите... 
Изтъкани от отрицания... 
Усмивката ти придава смисъл 
на несъвършенствата... 
Светлината угасна за миг...
Само за да искри още по-ярко!

 

©Екатерина Глухова - Негримирана Поезия

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Глухова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...