ПО-ЯРКО

Светлината угасна изведнъж... 
Мрак обзе пространството... 
Непрогледна мъгла... 
Тътен... 
Лепкавите, мръсни пипала ме душат... 
Въздухът е сплъстен, влажен... 
Не мога да си поема дъх... 
Вдишвам... но те няма... 
Отказвам да дишам! 
Разпръснах надеждите... 
После мечтите ги смачках за миг... 
Буца в гърлото ми заседна, като камък... 
Забравих се... Отминах... 
Гръмотевични, скъсани, изнасилени... 
мислите изтрезняха... 
Осъзнати, претопили душите си, онемяхме... 
Празни, невидими облаци, 
сломиха излъганите небеса в очите... 
Изтъкани от отрицания... 
Усмивката ти придава смисъл 
на несъвършенствата... 
Светлината угасна за миг...
Само за да искри още по-ярко!

©Екатерина Глухова - Негримирана Поезия