... по здрач така е – всички котета са сиви...
Надежда Ангелова
По здрач така е – всички котета са сиви,
но важно е душата вътре да е пъстра.
Тя ще извади бързо цветните моливи
и суеверно сивото ще се прекръсти.
А те, поетите, все повече ще пишат
и думите им ще запълват празнотата.
Ако ги няма тях в живота – мокра киша,
кой ще поддържа пламъка на светлината.
И мисля, че щастливи са по свой си начин,
нали създават нови светове за други.
Душите им – фенери, тъмното прескачат,
макар не винаги да им броят заслуги.
По здрач така е – всички котета са сиви,
но котките животни, казват, са космични.
Те бродят из пространства призрачно-мъгливи,
като поетите – свободни и различни.
© Nina Sarieva Всички права запазени
Благодаря, Георги!
Радвам се, че ви е харесало.