6.11.2023 г., 8:15

По здрач...

747 3 5

           ... по здрач така е – всички котета са сиви...

                                           Надежда Ангелова 

 

По здрач така е – всички котета са сиви, 

но важно е душата вътре да е пъстра. 

Тя ще извади бързо цветните моливи 

и суеверно сивото ще се прекръсти. 

 

А те, поетите, все повече ще пишат 

и думите им ще запълват празнотата. 

Ако ги няма тях в живота – мокра киша, 

кой ще поддържа пламъка на светлината. 

 

И мисля, че щастливи са по свой си начин, 

нали създават нови светове за други. 

Душите им – фенери, тъмното прескачат, 

макар не винаги да им броят заслуги. 

 

По здрач така е – всички котета са сиви, 

но котките животни, казват, са космични. 

Те бродят из пространства призрачно-мъгливи, 

като поетите – свободни и различни. 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

... по здрач така е – всички котета са сиви...

Градът притихнал е, а още не е мръкнало,
вървя замислена по уличките криви,
понесла лист, острилка и моливи,
тъга нечута пак в душата се е вмъкнала.
Присяда, пише, драска, почва от началото, ...
713 4 8

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...