3.11.2023 г., 19:36 ч.  

... по здрач така е – всички котета са сиви... 

  Поезия
222 3 8

Градът притихнал е, а още не е мръкнало,

вървя замислена по уличките криви,

понесла лист, острилка и моливи,

тъга нечута пак в душата се е вмъкнала.

 

Присяда, пише, драска, почва от началото,

две котки улични в контейнера се скриха,

нагоре гледам, виждам няколкото стиха,

в небето, а е предвечерно изсветляло то.

 

И бързам сгушена към топлото на къщата

и стихнал вятър предвещава дъждовете,

забравената лампа в стаята ми свети,

подканя ме: — "Пиши! А утре ще си същата..."

 

Едва ли. Още помня двете сиви котета,

по здрач така е – всички котета са сиви...

Поети... Не познавам ни един щастлив и

неносещ кръста свой невидим към Голготата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

... по здрач така е – всички котета са сиви...
Надежда Ангелова
По здрач така е – всички котета са сиви,
но важно е душата вътре да е пъстра.
Тя ще извади бързо цветните моливи ...
  172 
Поетите живеят, за да пишат
и пишат, за да могат да живеят,
с поезията си по-лесно дишат,
без нея да живеят, не умеят.
Но не защото са сърца страхливи, ...
  179 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??