17.04.2013 г., 11:12 ч.

Побирам се в шепа 

  Поезия » Друга
667 0 13

Обичам ли още така,

както някога -

пречистено, свято. Безбожно.

Със крехката яркост 

на нива от макове

и острия блясък на ножове.

Със цялата древна любов

на жена -

описана, пята. И хулена.

Със тихата нежност

на морска вълна

и с гневната сила на буря.

Днес само разлиствам 

по малко от себе си.

По малко живея. И дишам.

Рисувам си слънце

и вятър, и... мелници.

Побирам се в шепа.

И пиша.


© Христина Мачикян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??