Побирам се в шепа
Обичам ли още така,
както някога -
пречистено, свято. Безбожно.
Със крехката яркост
на нива от макове
и острия блясък на ножове.
Със цялата древна любов
на жена -
описана, пята. И хулена.
Със тихата нежност
на морска вълна
и с гневната сила на буря.
Днес само разлиствам
по малко от себе си.
По малко живея. И дишам.
Рисувам си слънце
и вятър, и... мелници.
Побирам се в шепа.
И пиша.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Мачикян Всички права запазени
