Обичам ли още така,
както някога -
пречистено, свято. Безбожно.
Със крехката яркост
на нива от макове
и острия блясък на ножове.
Със цялата древна любов
на жена -
описана, пята. И хулена.
Със тихата нежност
на морска вълна
и с гневната сила на буря.
Днес само разлиствам
по малко от себе си.
По малко живея. И дишам.
Рисувам си слънце
и вятър, и... мелници.
Побирам се в шепа.
И пиша.
© Христина Мачикян All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
