Почти
Задъхвам се. Светът пулсира
и бие в слепите очи.
Аз нищо вече не намирам,
или пък нещо, но почти.
Почти любов, почти театър,
приятели дори почти,
случаен дом, случаен вятър,
мечти, лишени от мечти.
Ала накрая ще намеря
едно приятелство добро,
в една задъхана постеля
затворена в едно легло,
събрало цялата вселена
в една любов, но не почти,
с която знам, че ще живея
дори почти да не личи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Цанов Всички права запазени
