Почти анималистична приказка
Ако си лъгал, себе си си лъгал,
сега крадец крещи, че е обран.
Дъгата клюмна и с отчупен ъгъл,
отказа да ти бъде дъждобран.
Очакваше се тиха да не бъда,
порой в душата -плавеи и кал.
Махало. Звън. Секундната присъда.
И кукувица луда. Шут и крал.
Прегъвам ти по мярка раменете.
Палто ми даде мърляв, стар клошар.
Свещта загасям. За кого да свети?
За мене шут, за друга - господар.
Звъни се, носи чаши самотата,
тя винаги е вярна и е тук.
От утре пак история позната -
рога, стена...Обичане напук...
И не, че съм, принцеса, или слаба.
Животът на чекрък ме е въртял.
Дали, ако целуна много жаби,
ще ме излапа щъркел черно-бял?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
