Светът е само една лоша песен,
без извивки, като болка права.
Стоиш накрая й почти божествен,
но значи ли наистина такъв.
Аз по улиците минавам ненужна,
ти си все по-безцветен и по-лош.
Жени със себе си ще ти услужат,
ще украсят самотната ти нощ.
Било ни е трудно, беше и лесно,
но винаги грешал си пръв.
Сега отиваш си почти божествен,
но това не значи - наистина такъв.
© Кали Пламенова Всички права запазени
неистово повтаря се кръгът.
Стоиш по края й, почти божествен,
но значи ли това, че си такъв?!
Тихо стъпвам, сякаш съм ненужна,
а ти безцветен си, по-лош!
Жени със себе си ще ти услужат
и ще украсят самотната ти нощ.
Било е трудно, да, но бе и лесно.
Защо ли винаги грешал си пръв?!
Сега отиваш си почти божествен,
но значи ли това, че си такъв?!
Ето едно предложение от мен!
Надявам се, че нямаш нищо против