Jan 25, 2009, 4:45 PM

Почти божествен... 

  Poetry » Love
622 0 3

Светът е само една лоша песен,

без извивки, като болка права.

Стоиш накрая й почти божествен,

но значи ли наистина такъв.

 

Аз по улиците минавам ненужна,

ти си все по-безцветен и по-лош.

Жени със себе си ще ти услужат,

ще украсят самотната ти нощ.

 

Било ни е трудно, беше и лесно,

но винаги грешал си пръв.

Сега отиваш си почти божествен,

но това не значи - наистина такъв.

 

© Кали Пламенова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Светът е като стара песен -
    неистово повтаря се кръгът.
    Стоиш по края й, почти божествен,
    но значи ли това, че си такъв?!

    Тихо стъпвам, сякаш съм ненужна,
    а ти безцветен си, по-лош!
    Жени със себе си ще ти услужат
    и ще украсят самотната ти нощ.

    Било е трудно, да, но бе и лесно.
    Защо ли винаги грешал си пръв?!
    Сега отиваш си почти божествен,
    но значи ли това, че си такъв?!


    Ето едно предложение от мен!
    Надявам се, че нямаш нищо против
  • Да, и на мен ми се губи ритъма. Но се оказах в порочен кръг - колкото повече го поддръпвах и опъват тук там, толкова повече го усуквах.
    Така че накрая реших да го пусна, така както ми се роди под ръката за първи път и да си затворя очите за малките му "недъзи".
  • Хубаво е! Финала е красив, но на места ритъма се губи!
    Може би ако го поогледаш още малко ще стане по-добре!
    Не го казвам с лоши чувства!
Random works
: ??:??