19.02.2011 г., 14:24 ч.

Почти е приказка, почти не е... 

  Поезия » Гражданска
947 0 21

През кривите диоптри на историята

се промени на приказката смисълът.

Юнак, наивен до жертвоготовност,

се осмелил ламята да обижда...

 

И даже позволил си с остра сабя

да нарани снагата ù могъща...

А тя била ламя съвсем нормална,

дори и братята му смятали, че сбъркал...

 

За компенсация предложили ù ябълка -

най-златната сред клоните високи...

Юнакът станал жертва на предателство.

(Тежкò му, който брат го е нарочил)...

 

Обесили го... В клоните на ябълката...

За да се знае... И за да се помни,

че не юнаците въртят Земята,

а онзи страх в предателския поглед...

 

Съвсем неправилно, оказало се после,

очернили въпросния предател...

Тъче си чергата поновому животът

и приказки разказва на децата ни...

 

„Живяла някога една ламя добричка.

Закусвала с девойки непослушни.

Била добронамерена и принципна,

но някакъв злодей я взел на мушката...

 

Направил коалиция по братски,

впоследствие май нещо се объркало...

Добре, че после идва демокрацията

и във властта юнак с ламя обвързва...”

 

Коват закони... Заедно пируват...

Продават ябълки или плетат интриги.

Такова взаимноизгодно съществуване

не знам дали и в приказките има...

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??