verysmallanimal (Вакрилов)
26 116
7.11.2010 г., 21:54 ч.

Почти изпята песен 

  Поезия
1167 0 20

Къде по баирите хукна, девойко,

развяла поли като птичи крила?

Почакай ме, искам при тебе да дойда -

какво, че любима на друг си била!

 

Нагазваш в дълбокия вир на реката,

под сенките няма от теб и следа.

Отгатвам къде си – там мърдат листата,

а тук - отпечатък от мокра пета...

 

Червено мънисто от пъстрия наниз,

запазило дъх на момински гърди,

търкулва мечтите ми, с шепот ме мами:

‘Не чакай, последвай я! Хайде, върви!’

 

Протегнал ръце, слепешком те преследвам,

почти те докосвам, задъхан и ням -

ти пак се стопяваш в мъглата безследно...

За миг бяхме двама. Отново съм сам.

 

Почакай, момиче, чуй моята песен -

събрал съм във нея и  мъка, и смях.

На теб посвещавам последната есен,

последната обич, последния грях.

© Вакрилов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??