Почти изпята песен
Къде по баирите хукна, девойко,
развяла поли като птичи крила?
Почакай ме, искам при тебе да дойда -
какво, че любима на друг си била!
Нагазваш в дълбокия вир на реката,
под сенките няма от теб и следа.
Отгатвам къде си – там мърдат листата,
а тук - отпечатък от мокра пета...
Червено мънисто от пъстрия наниз,
запазило дъх на момински гърди,
търкулва мечтите ми, с шепот ме мами:
‘Не чакай, последвай я! Хайде, върви!’
Протегнал ръце, слепешком те преследвам,
почти те докосвам, задъхан и ням -
ти пак се стопяваш в мъглата безследно...
За миг бяхме двама. Отново съм сам.
Почакай, момиче, чуй моята песен -
събрал съм във нея и мъка, и смях.
На теб посвещавам последната есен,
последната обич, последния грях.
© Вакрилов All rights reserved.
