hristam (Христина Мачикян)
532 928
28.10.2020 г., 8:51 ч.

Почти на човеци приличат 

  Поезия
503 5 9

А светът се смали, миг преди да изгуби опора,

и застина бездумен сред пустите свои пътеки.

В самотата изплуваха тъжните маски на хора –

пантомима в спектакъла, в който участник е всеки.

 

Зад декорите бавно угасват звезди и надежди,

а към сцената ярки прожектори жадно се взират.

През очите на своята публика някой проглежда

и внезапно разбира, че всички герои умират.

 

И че може би няма герои. Отдавна ги няма.

Оцелелите чужди сценарии дрезгаво сричат

и потъват безследно в поредната евтина драма.

Само сенки кръжат. И почти на човеци приличат.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Милена!
  • Силен философски стих, в който прозира истината за живота без маска и без грим.
  • Може би защото истинските човеци за мен винаги ще бъдат героите. Дори да не го осъзнават самите те. Герои с будния си дух и будната си съвест. В този смисъл няма обратна гледна точка. Благодаря за прочита и хубавите думи, Ивайло!
  • От сърце благодаря за прочита и за топлите ви думи! За мен беше много вълнуващо писането на това стихотворение, безкрайно се радвам, че е бил така вълнуващо и за вас!
  • Изключителен стих!
    Не обичам да ръся суперлативи на кило, но тук за мен, този стих го заслужава!
    Дълбока поезия, която не само е красива, като такава, но и задава тежки въпроси и замисля!
    Поздравявам те!
  • Браво! Сенките от изкуствена светлина, която почти прилича
  • "Само сенки кръжат. И почти на човеци приличат." !!!
  • Много добро!
  • Много ми хареса!
Предложения
: ??:??