Почти на човеци приличат
А светът се смали, миг преди да изгуби опора,
и застина бездумен сред пустите свои пътеки.
В самотата изплуваха тъжните маски на хора –
пантомима в спектакъла, в който участник е всеки.
Зад декорите бавно угасват звезди и надежди,
а към сцената ярки прожектори жадно се взират.
През очите на своята публика някой проглежда
и внезапно разбира, че всички герои умират.
И че може би няма герои. Отдавна ги няма.
Оцелелите чужди сценарии дрезгаво сричат
и потъват безследно в поредната евтина драма.
Само сенки кръжат. И почти на човеци приличат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Мачикян Всички права запазени
