Почти на човеци приличат
А светът се смали, миг преди да изгуби опора,
и застина бездумен сред пустите свои пътеки.
В самотата изплуваха тъжните маски на хора –
пантомима в спектакъла, в който участник е всеки.
Зад декорите бавно угасват звезди и надежди,
а към сцената ярки прожектори жадно се взират.
През очите на своята публика някой проглежда
и внезапно разбира, че всички герои умират.
И че може би няма герои. Отдавна ги няма.
Оцелелите чужди сценарии дрезгаво сричат
и потъват безследно в поредната евтина драма.
Само сенки кръжат. И почти на човеци приличат.
© Христина Мачикян All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Милена!
-
Силен философски стих, в който прозира истината за живота без маска и без грим.
-
Може би защото истинските човеци за мен винаги ще бъдат героите. Дори да не го осъзнават самите те. Герои с будния си дух и будната си съвест. В този смисъл няма обратна гледна точка. Благодаря за прочита и хубавите думи, Ивайло!
-
От сърце благодаря за прочита и за топлите ви думи! За мен беше много вълнуващо писането на това стихотворение, безкрайно се радвам, че е бил така вълнуващо и за вас!
-
Изключителен стих!
Не обичам да ръся суперлативи на кило, но тук за мен, този стих го заслужава!
Дълбока поезия, която не само е красива, като такава, но и задава тежки въпроси и замисля!
Поздравявам те! -
Браво! Сенките от изкуствена светлина, която почти прилича
-
"Само сенки кръжат. И почти на човеци приличат." !!!
-
Много добро!
-
Много ми хареса!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
