Почти пиеса, почти приказка ( Част първа )

ПРОЛОГ

 

КОНФЕРАНСИЕ:

 

Настъпи миг да ви представя

романтична драма аз.

И иде реч, ей тук, за слава,

а слава има ли тогава

през зло коварно се минава

и вярвайте ми, не от раз,

чудовище се побеждава...

 

СУФЛьОР:

 

Днес огнен дракон, в ранен час...

 

КОНФЕРАНСИЕ:

 

Днес огнен дракон, в ранен час,

разперил в полет див крилата

нападна яростно Палата.

Побягнаха слуги и стража

и с нокти грабна я - отвлече

страшилището надалече

прекрасната принцеса наша.

Ах, колко хищна е Съдбата!!!

Не бе закусила, горката...

 

СУФЛьОР:

 

И цяло Царство господарство...

 

КОНФЕРАНСИЕ:

 

И цяло Царство господарство

потъна във тъга голяма.

Царицата и Царят, двама

се сгушиха във свойта драма

и селянинът в прашна слама

се тръшна в мрака и заплака...

 

СУФЛьОР:

 

И каза Царят: " Всичко давам...

 

КОНФЕРАНСИЕ:

 

И каза Царят: " Всичко давам!

Спасете милата ми щерка!

На смел герой трон обещавам!

За храброст днеска е проверка! "

Но тишина е... В тишината

Царицата крещи самата:

" В туй Царство няма ли мъже?

Тук слава никой ли не ще? " ...

 

СУФЛьОР:

 

И в този безнадежден час...

 

КОНФЕРАНСИЕ:

 

И в този безнадежден час -

извиква някой от тълпата

с уверен и наперен глас:

" Спасителят, това съм Аз!!! " .

Какъв късмет, че през страната

храбрецът принц минавал, дааа...

Той търсел славата, жената

от своя сън на любовта...

 

СУФЛьОР:

 

И въпреки, че казал Царят...

 

КОНФЕРАНСИЕ:

 

И въпреки, че казал Царят,

че царството си обещава -

и Цар, и принц се договарят,

и в договора се добавя

с принцесата женитба даже.

Нотариусът заверява

контракта ето - и остава

единствено да се докаже

на принца смелостта, нали...

 

СУФЛьОР:

 

Народът, виж, е в еуфория...

 

КОНФЕРАНСИЕ:

 

Народът, виж, е в еуфория

и пожелава му успех и -

със копие и с лък, стрели

и с меч, и с щит той яхва кон,

същински значи вихрогон.

На славен път... Ура!!! Ура!!!

Епична се кове история.  ( Покланя се и излиза )

 

ГЛАС ОТ ПУБЛИКАТА:

 

А да видим ко ша стани!

 

КЛАКьОРИТЕ:

 

Браво! Браво!

 

 

ПЪРВА СЦЕНА ( В пещерата на дракона )

 

ПРИНЦЕСАТА: ( с паста в ръка )

 

Какво нещастие? Във плен.

Проклет да бъде този ден.

Отвлечена и окована,

за мене ад безкрай настана.

На дракона във пещерата

ме отвращава миризмата.

Как страдам? Вехна аз сама,

като изключим тоз грозник

със динозавърският лик.

 

ДРАКОНЪТ: ( Облегнат на входа на пещерата )

 

Е чак пък окована тя...

Крачето вързано с конче е.

От сутринта не спря да вряка.

Докато в полет я отвличах

без малко да катастрофирам.

Грозник съм бил, а гледай нея -

да не е вълшебна фея.

Ти кажеш думи две, а то

отгоре им излива сто.

 

ПРИНЦЕСАТА: ( с еклер в ръка )

 

Ей, гущер, маса хвърковата,

добре си заредил със сладки,

но нещо липсва тук, познай,

размърдай мозъка в главата!

 

ДРАКОНЪТ:

 

Не ме обиждай! До загадки

не ми е много! Прямотата

във словото харесвам, знай!

 

ПРИНЦЕСАТА:

 

Аз искам, искам лимонадааа!!!

 

ДРАКОНЪТ:

 

А може би и оранжада?

Какво й има на водата?

 

ПРИНЦЕСАТА:

 

Аз искам, искам лимонадааа!!!

 

ДРАКОНЪТ:

 

Добре де! Що крещиш така?

 

ПРИНЦЕСАТА:

 

Преди да ме ядеш, сега -

аз искам, искам лимонада!

 

ДРАКОНЪТ:

( на ум ) То няма кой да те яде.

( към нея ) Ще имаш " мила " , лимонада! ( отлита )

 

МОНОЛОГ  НА ДРАКОНА В ПОЛЕТ

 

Какъв наивник съм... Голям...

Скиталец принц аз срещнах там,

на кръстопът един и оня

примря от страх... Ведно със коня

тъй сладко щях да го изям,

а той предложи ми завчас

на зарове да поиграем.

" Ако загубя ( каза ) аз

обяд ще съм ти със жребеца!

Но ти загубиш ли, тогаз

ще ми помогнеш! От Двореца

принцесата ще отвлечеш... " 

и тъй нататък, тъй нататък -

и съгласих се... Комарджия...

Пръв хвърлях и добре - Петици...

и после той - ай, късметлия -

и гледам хвърлил е... Шестици...

И думата ми е закон,

въпрос на драконова чест

и за това участвам днес

в сценарий простичък за трон. ( отдалечава се )

 

ГЛАС ОТ ПУБЛИКАТА:

 

Финалът ясен ми е вече!

 

АВТОРЪТ:

 

О, аз не знам го! Камо ти ли!

 

 

ВТОРА СЦЕНА ( В гората )

 

ПРИНЦЪТ: ( Язди кон с бутилка вино в ръка )

 

Прекрасен летен ден. Гора.

Усещам свежестта й хладна.

И винцето го бива... Бря!

То от реколта е добра.

Към моята, принцеса в плен,

с амбициите си летя.

Не знае още тя за мен,

но вечерта, но вечерта.

Препускай, конче мое - ти

с духа на вятъра бъди!

 

КОНЯТ:

 

Но Господарю, ний едва

от кръчмата насам се влачим!

Над мене нижете слова

на практика тъй незначими!

Минава пладне, а далече,

далече сме от пещерата!

Пришпорвайте ме Вие вече,

да литнем лудо през гората!

 

ПРИНЦЪТ:

 

Така ли, оуу! О, има време

и всичко си върви по план,

и даже никак не ми дреме!

Ай, всъщност май ми се доспа!

Как искам да потъна в блян

под сянкичката на дъба! ( слиза от коня )

 

КОНЯТ:

 

Но, моля Ви! О, Господарю!

Пак не бъдете в празен транс,

че ще изпуснете за нищо

най- златният, чудесен шанс!

 

ПРИНЦЪТ:

 

Ей тихо, конче! Тихо, тихо... ( заспива до дъба )

 

СЪНЯТ НА ПРИНЦА

 

Къде съм аз? И що за хора?

Безумно викат без умора.

На театър ми прилича,

не един след топка тича.

В друг пак свят и непознат

съм попаднал, в сън сега?

" Тук на мач сте, господине...

Лудогорец- ЦСКА... "

 

ГООООООООООООООЛ!!!

 

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ ( и може би... и дузпи )