13.04.2008 г., 9:21

Почти равносметка

930 0 10
 

Почти равносметка      

 

Аз нямам резервации за рая.

Въобще не бързам да отивам там.

За ада пък, не искам и да зная,   

там - в пъкъла, едва ли ще съм сам.

 

Дори не си помислям да повтарям

живота си отново. Що за гаф? 

Живях. Живея. И съм благодарен.

Друг нека казва, кой е крив, кой - прав.

 

Разправят, че не съм си бил полезен.

Живял съм, както пил съм - все на екс.

Но от това не станах по-разглезен,

а се научих да живея в стрес. 

 

Не чакайте да кажа - съжалявам.

Кой би могъл на мен да ми прости?

Когато греховете носят слава,

трупат ги други - но ги плащаш ти.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Калчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...