Почти равносметка
Почти равносметка
Аз нямам резервации за рая.
Въобще не бързам да отивам там.
За ада пък, не искам и да зная,
там - в пъкъла, едва ли ще съм сам.
Дори не си помислям да повтарям
живота си отново. Що за гаф?
Живях. Живея. И съм благодарен.
Друг нека казва, кой е крив, кой - прав.
Разправят, че не съм си бил полезен.
Живял съм, както пил съм - все на екс.
Но от това не станах по-разглезен,
а се научих да живея в стрес.
Не чакайте да кажа - съжалявам.
Кой би могъл на мен да ми прости?
Когато греховете носят слава,
трупат ги други - но ги плащаш ти.
© Александър Калчев All rights reserved.
