Във вековната гора,
вместо смях и веселба,
случи се една беда,
мечо Пух се разболяяя.
Легна на легло, горкия,
и настана олелия...
Гърлото не бе във ред,
беше схрускал кубче лед...
И сега лежеше сам,
на големия диван,
цупеше се на стените,
и ругаеше мухите.
Прасчо, Йори и дружина,
се събраха в магазина,
на пчеличката Румяна,
работлива и засмяна,
искаха да купят лек,
за да стане Мечо мек,
гърлото да оздравее,
и започне да се смее.
Работливата пчеличка,
с жълта спретната поличка,
даде им гърне със мед,
чашка вкусен сладолед,
два-три резена лимон,
и лъжичка кардамон,
няколко скилидки чесън,
и компрес от сминдух пресен.
И след има, няма час,
Мечо смееше се с глас,
с цялата дружина славна,
на полянката неравна,
се въргаляха в тревата,
и кънтяха небесата,
от игри и детска глъч...
Светна слънчев розов лъч,
и обля ги светлина,
а небето пощуря,
пусна да валят бонбонки,
разноцветни маратонки...
И, че Мечо оздравя,
ги почерпи със дъга!
Хайде, милички, сега,
да се гушнете в съня,
с ангелче добро, красиво,
да ви пази и закриля!
© Неземна Всички права запазени