7.07.2018 г., 16:41

Под дъгата многоцветна

1.2K 2 5

Във вековната гора,
вместо смях и веселба,
случи се една беда,
мечо Пух се разболяяя.
Легна на легло, горкия,
и настана олелия...
Гърлото не бе във ред,
беше схрускал кубче лед...
И сега лежеше сам,
на големия диван,
цупеше се на стените,
и ругаеше мухите.
Прасчо, Йори и дружина,
се събраха в магазина,
на пчеличката Румяна,
работлива и засмяна,
искаха да купят лек,
за да стане Мечо мек,
гърлото да оздравее,
и започне да се смее.
Работливата пчеличка,
с жълта спретната поличка,
даде им гърне със мед,
чашка вкусен сладолед,
два-три резена лимон,
и лъжичка кардамон,
няколко скилидки чесън,
и компрес от сминдух пресен.
И след има, няма час,
Мечо смееше се с глас,
с цялата дружина славна,
на полянката неравна,
се въргаляха в тревата,
и кънтяха небесата,
от игри и детска глъч...
Светна слънчев розов лъч,
и обля ги светлина,
а небето пощуря,
пусна да валят бонбонки,
разноцветни маратонки...
И, че Мечо оздравя,
ги почерпи със дъга!
Хайде, милички, сега,
да се гушнете в съня,
с ангелче добро, красиво,
да ви пази и закриля!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неземна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...