ZAPP (Запрян Колев)
140 2332
3.01.2013 г., 17:07 ч.

Под дъжда 

  Поезия » Друга
744 0 12

             Под  дъжда

 

 

Навън ме посрещна есенен дъжд,

чакал самотен под голите арки -

в летния ад го желах неведнъж,

и  ето... сега ръмеше над парка.

 

Одрипавели,  плачат есенни клони,

на моите мисли някак приличат,

дори в непукистките брони

аз си оставам уязвимо първичен.

 

По границата на лято и есен

сутрин се стели синя мъгла,

преминавам през нея унесен

в измислени битки и дребни дела.

 

Душата във всеки звук се оглежда,

живее тя по други, неземни закони,

аз отдавна на крачка я следвам

в ту тъжни, ту щастливи сезони.

 

По стъпките на отминало  време

скитаме с нея  често в нощта, 

но в ранната утрин приемам

за свой приятел единствен дъжда.

 

© Запрян Колев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??