Под дъжда
Под дъжда
Навън ме посрещна есенен дъжд,
чакал самотен под голите арки -
в летния ад го желах неведнъж,
и ето... сега ръмеше над парка.
Одрипавели, плачат есенни клони,
на моите мисли някак приличат,
дори в непукистките брони
аз си оставам уязвимо първичен.
По границата на лято и есен
сутрин се стели синя мъгла,
преминавам през нея унесен
в измислени битки и дребни дела.
Душата във всеки звук се оглежда,
живее тя по други, неземни закони,
аз отдавна на крачка я следвам
в ту тъжни, ту щастливи сезони.
По стъпките на отминало време
скитаме с нея често в нощта,
но в ранната утрин приемам
за свой приятел единствен дъжда.
© Запрян Колев All rights reserved.
