3.02.2018 г., 10:51 ч.

Под лявото ти рамо 

  Поезия » Друга
935 11 11

Защо тъжиш? Знай, всички началá
са в стъпката, която плахо правиш.
Сломен си, колеблив си и крила
си нямаш – трябва прав да се изправиш.

 

Не се жалѝ, че случи на стена,
иззидана от хули, злост, интрига...
Какво пък – всяка трудност учи – нà –
как гроздето е сладко щом го стигаш...

 

Сега се събери и изтърси
полепналата пепел от лицето.
Нахалост и във смут не се коси,
най-точния гадател е сърцето.

 

Дочу ли го? Почуква с верен такт
и вòди те във вярната посока.
Не всяка спънка е съдбовен праг,
не всеки вир е вир с вода дълбока.

 

Усещаш ли как диша този свят
чрез тебе – алвеолата в дробà му?
Един чепат и храбър циферблат
ликува жив. Под лявото ти рамо.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??