Под лявото ти рамо
Защо тъжиш? Знай, всички началá
са в стъпката, която плахо правиш.
Сломен си, колеблив си и крила
си нямаш – трябва прав да се изправиш.
Не се жалѝ, че случи на стена,
иззидана от хули, злост, интрига...
Какво пък – всяка трудност учи – нà –
как гроздето е сладко щом го стигаш...
Сега се събери и изтърси
полепналата пепел от лицето.
Нахалост и във смут не се коси,
най-точния гадател е сърцето.
Дочу ли го? Почуква с верен такт
и вòди те във вярната посока.
Не всяка спънка е съдбовен праг,
не всеки вир е вир с вода дълбока.
Усещаш ли как диша този свят
чрез тебе – алвеолата в дробà му?
Един чепат и храбър циферблат
ликува жив. Под лявото ти рамо.
