28.03.2012 г., 15:42

Под пръстите на вятъра

Поезия

868 1 14

ПОД ПРЪСТИТЕ НА ВЯТЪРА

Презрамките на вечерта се свличат

под пръстите на вятър-ухажор,

а тя го гледа с поглед на момиче,

прескочило във чужд момчешки двор.

Косите си мастилени разплисква

в задъхан прилив на стаена страст,

сърцето ù неистово го иска

и те се скриват зад разцъфнал храст.

Зеленото мълчание тревите

постилат като сватбен балдахин.

Прошепнат от амвона на звездите,

звучи гласът на чувствата: Амин!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Нека е приказен денят ти, щом си чул тази приказка!

2012-04-04T09:11:35+03:00
Taso (Тасо)

Нежна приказка
за момче и момиче
шепне вятърът.

2012-04-03T18:53:42+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Маги,стихотворението чака отново своя ред, след корекцията от моя страна, но видях, че си ми оставила топлия си мил коментар и те прегръщам с благодарност!
Пролетен поздрав и на теб, Илко!

2012-03-29T12:00:41+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Валентин, станала е досадна грешка! Моля да се чете:
Косите си мастилени разплисква!
Радвам се, че ми обърна внимание!
С благодарност , че се спряхте и коментирахте, приятели: Ивон и Лиляна!

2012-03-28T17:06:16+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

миг красива поезия...
очарова ме, мила Мария..
сърдечен поздрав за теб..

2012-03-28T17:02:04+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0