Под път, над път
Че кашлица и глупост не се крият,
отдавна не поставям под въпрос.
Но тъпите са в своята стихия,
под път, над път ще срещнеш тъп и прост.
И кой каквото казал, или писал,
четеш и се подсмиваш под мустак.
Иди доказвай ти, че е без смисъл
и нервите си късай. Пак и пак.
Той, мъртвият, не знае, че умрял е,
а само покрай него тънат в скръб.
Дали за смях не знам или за жал е,
но казват, тъй е и като си тъп.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
