ruba (Руми Бакърджиева)
315 1557
1.11.2024 г., 17:53 ч.

Под сенките 

  Поезия
167 12 10

Забеляза ли горе сокола с крилете разтворени?

Или мравката долу, поела огромен товар?

А дървото отсреща с големите жилави корени,

непокорно пробили дебелия селски дувар?

Те воюват докрай, не пестят и последно усилие,

неуморно се борят без никаква жал при това.

Даже в буря и суша не знаят какво е униние;

не прекланят подобно на хората тихо глава.

А пък ние седим, притъпили духа си под сенките

и привързваме края на всяка свободна мечта,

изживявана само измамно, в покоя на дрямката,

заразени от страх и незнайно каква суета.

Като сън преминават безизразно някак годините

и потискаме Образа, с обич заложен у нас.

В суматоха от хиляди трупани с времето истини,

не дочуваме думите, нито Господния глас.

Затова сме достигнали тук – по средата на нищото,

пред очите ни злото вилнее и всичко руши.

 

Слава Богу, че има все още и будни, и викащи –

да се жертват и молят за нашите дребни души!

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??