Под сенките
Забеляза ли горе сокола с крилете разтворени?
Или мравката долу, поела огромен товар?
А дървото отсреща с големите жилави корени,
непокорно пробили дебелия селски дувар?
Те воюват докрай, не пестят и последно усилие,
неуморно се борят без никаква жал при това.
Даже в буря и суша не знаят какво е униние;
не прекланят подобно на хората тихо глава.
А пък ние седим, притъпили духа си под сенките
и привързваме края на всяка свободна мечта,
изживявана само измамно, в покоя на дрямката,
заразени от страх и незнайно каква суета.
Като сън преминават безизразно някак годините
и потискаме Образа, с обич заложен у нас.
В суматоха от хиляди трупани с времето истини,
не дочуваме думите, нито Господния глас.
Затова сме достигнали тук – по средата на нищото,
пред очите ни злото вилнее и всичко руши.
Слава Богу, че има все още и будни, и викащи –
да се жертват и молят за нашите дребни души!
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
