Под шепа пръст за покрив
И в тези часове на мрака
те чакам да се прибереш.
Ела си - дай ми тайно знака,
че любиш ме, че си добре.
Жадувал съм те сто живота.
И в сто и първия дори.
Сърцето хвърля вече котва.
Да скита се преумори.
Бъди последната надежда
на ослепената душа.
Тя няма как да се оглежда.
Огледалата се рушат.
Останал в няколкото ноти,
в един неслучил се акорд,
живот под шепа пръст за покрив
намери в тебе своя брод.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
