12.03.2017 г., 20:58 ч.

Под шепа пръст за покрив 

  Поезия
671 11 17

И в тези часове на мрака
те чакам да се прибереш.
Ела си - дай ми тайно знака,
че любиш ме, че си добре.

Жадувал съм те сто живота.
И в сто и първия дори.
Сърцето хвърля вече котва.
Да скита се преумори.

Бъди последната надежда
на ослепената душа.
Тя няма как да се оглежда.
Огледалата се рушат.

Останал в няколкото ноти,
в един неслучил се акорд,
живот под шепа пръст за покрив
намери в тебе своя брод.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Препрочитам...!!!
  • Е, то бива, бива прекрасни стихове...Разплаках се! Сто пъти в "Любими"! Благодаря!
  • Мммм..., - как съм го пропуснала... Жадувал съм те сто живота...!!! - ето това е жажда за любов...!!!
    "Останал в няколкото ноти,
    в един неслучил се акорд,
    живот под шепа пръст за покрив
    намери в тебе своя брод."
  • Много хубаво...
  • Ех, ех, страхотно! Много ми се хареса! Добавям в Любими!
  • Поздравления за силния стих , Младене!
  • Това им харесвам на твоите стихове, Младене - прочета и после дълго мисля. Като днес - за живот под шепичка пръст, стиснат в зъби, изстрадан и измълчан!
  • Замисляш и въздействаш...написано е със сърцето!
  • Дълго мислих какво да напиша, но думи така и не ми идват! Всъщност, при теб често ми се случва, а това означава само едно - успял си да предадеш същността на творбата си така, че читателите да съпреживеят всяка една дума! Бъди благословен!
  • Любовта е незряща, затова и сетивата й са изострени, а Надеждата.... тя, разбира се, умира последна. Хареса ми много! Поздрави!
  • Браво и за тази творба!
  • Всяка дума попада в сърцето и в ума. Парещи слова толкова е хубаво, че думите тежат на мястото си и парят. браво Младен
  • Много ти е тежка поезията. Тежка, тежка... И хубава. Всяка дума ми се заби в съзнанието и остана вътре.

    Голямо браво за пореден път!
    Майстор си!
  • Великолепно произведение! Бърка в сърцето! Благодаря ти за удоволствието да прочета, Младене! Поздрави!
  • Цялата сила на творбата събрана в последния
    куплет,Младене! Така го възприеха. Става ми любимо! Поздравление!
  • Любимо! "Браво!
  • Лиричен акорд в съвсем изповеден дисонанс... Може би интуитивно търсиш любовта,което е познато състояние.Като чета:съпреживявам!🐎
Предложения
: ??:??