Под сърпа пламнал на Селена
Красива топла вечер е отново
и кротък белег той оставя -
искрящия по хоризонта залез.
И блестят звездите, сякаш че олово
по небесният олтар се дави,
сякаш скъсан перлен наниз...
И чакам кротко тук приседнал
да дойдеш боса ти по плажа,
оставяйки горещи стъпки,
по пясъка, в нощта повехнал,
отразяващ на вятъра миража,
от вълните вкусвайки на глътки
амброзия от тихата океанска пяна,
галеща нозете ни едни до други...
Опрени, сякаш че в прегръдка.
А чайка приближава, сякаш няма,
без стон, без вопли груби,
онемяла пред горещата целувка.
И танцът див по камъните лунни
под сърпа пламнал на Селена
впил се в небесния простор.
И вплетените две тела безумни
в балет екстазен пред цялата вселена
и морският красив декор.
На сутринта по изгрева рубинен
боса ще си тръгнеш ти отново,
по пясъка оставяйки следи,
напомнящи за танца дивен,
горещ като топящо се олово,
в твойте руси слънчеви коси!
© Христо Стоянов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"Олово"-то в последната строфа е да затвори лирическата рамка на стихото. Иначе си прав за перления наниз, но в крайна сметка нека използваме и малко мотиви... Ако сме 100% оригинални патентното ведомство ще се пръска по шевовете
Благодаря за коментара! -
Добре засукано. Метафората със скъсания перлен наниз я зная от Льоконт дьо Лил -- явно не е чак толкова уникална. А "отново" може да се римува и с други думички
-
Благодаря на всички, че харесвате стихотворението!
-
+++++
-
много голяма образност на стихотворнието!
поздравления за картината, която си нарисувал, Ице!!! -
Много е красиво!
Незнам как се нарича писане на стих от този род, но Аплодирам!!!
Майсторски е!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Не знам дали да споменавам, но името на лунната богиня ми е едно от любимите, дори съм го използвала в едни разкази.