Под сърпа пламнал на Селена
Красива топла вечер е отново
и кротък белег той оставя -
искрящия по хоризонта залез.
И блестят звездите, сякаш че олово
по небесният олтар се дави,
сякаш скъсан перлен наниз...
И чакам кротко тук приседнал
да дойдеш боса ти по плажа,
оставяйки горещи стъпки,
по пясъка, в нощта повехнал,
отразяващ на вятъра миража,
от вълните вкусвайки на глътки
амброзия от тихата океанска пяна,
галеща нозете ни едни до други...
Опрени, сякаш че в прегръдка.
А чайка приближава, сякаш няма,
без стон, без вопли груби,
онемяла пред горещата целувка.
И танцът див по камъните лунни
под сърпа пламнал на Селена
впил се в небесния простор.
И вплетените две тела безумни
в балет екстазен пред цялата вселена
и морският красив декор.
На сутринта по изгрева рубинен
боса ще си тръгнеш ти отново,
по пясъка оставяйки следи,
напомнящи за танца дивен,
горещ като топящо се олово,
в твойте руси слънчеви коси!
© Христо Стоянов All rights reserved.
Благодаря за коментара!
