22.02.2020 г., 11:45 ч.  

Под уличната лампа 

  Поезия
699 8 18

Опазвах го от всеки женски смях,  

от роклите отсреща на простора,  

край него не една жена презрях  

и неведнъж отливах му окови. 

Той казваше: Добре, навярно ти...  

ужасно си ревнива мила моя. 

Не с този поглед, моля те мълчи...

Недей да храниш дните ни с отрова. 

И аз така мълчах, дали от страх, 

че утре ще отлитне като лято,  

понесъл с длани огънят ни плах  

към някое красиво женско тяло.

В последната ни зима ги видях.

Под уличната лампа я прегърна.  

Забавих крачка леко, после спрях.  

Аз бях крадец, тя бавно се обърна . 

Загледа ме в очите. Онемях. 

И вместо вик побягнах като луда.

Завих се в шала сякаш този грях, 

бе само мой, а после стана чудо.

Събудих се обляна в страхове, 

а той в милувка съвестта пристегна.   

Тогава спомних си онова дете,

което някога край нас побягна.

© Силвия Илиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти много, Смут.🌺
  • За да не ме биете, ако кажа че е хубаво, ще кажа че е много човешко
    Пък, те лампите, ако можеха да говорят, що лирика и проза щяха да са написали, ехеее
    Истинско е Силве, в това му е чара!
  • Иржи, Светле, Гавраил, благодаря Ви!
  • Силен стих.Прочетох с удоволствие!
  • Чета те, талантливо Плевелче... 🙂
  • Когато един автор е толкова добър, че умее дори с художествена измислица да ни въздейства да съпреживяваме някакво събитие , то нашите коментари касаят преди всичко това умение! А ти, Силве, толкова добре и убедително се справяаш, че понякога забравяме да отбележим, че си описала лирическа героиня и се увличаме в съчувствие, аналози с подобни случки....
  • Благодаря Ви, момичета...❤
  • Ох, Дени, по принцип говоря😊
    Знам и аз съм така.
  • За да отговоря на Иринка, аз лично казвам, че е хубаво стихотворението - добре написано, въздействащо, с добър ритъм, форма и т.н. А съдържанието може да е и смъртна присъда. 💐🌸
  • Аз също го използвам("Хубаво е" )като имам впредвид не болезненото чувство, а умението да се застане над него, естествено не непременно се надвива. Дори бих казала почти никога. Май това му е хубавото на творчеството. Не винаги се получава, но опитите понякога си струват, само заради това да ти олекне на душицата поне за кратко. Благодаря ти много още веднъж.
  • Напротив. Стихото е добре направено. Ние хората сме несъвършени. А от там и ролите, в които влизаме. Не знам другите какво имат предвид като казват "о, колко хубаво ", защото за мен това си е гадна история, разказана по идеалния начин.
  • Благодаря Ви много за топлите думи,
    Бени 🌹, Ирина🌹, Георги и Влади. Радвате ме.
    Благодаря на поставилите в любими. Благодаря ти Юри.
    Така е, Ирина, под уличните лампи всякакви неща се случват пък и всякакви хора спират. Сега като се замисля май съм била и в трите роли, но в нито една не ми е било удобно, предполагам ролята на лампа най ще ми пасне. По безболезнено някак ми звучи. Благодаря ти много, извинявам се за отклонението. (Стихотворението е доста несъвършено, сигурно затова изпадам в многословие).😊
    Хубави почивни дни!
  • Хубаво е, Силвия, хареса ми!
  • Харесва ми това, което е казал. А под тая лампа....всеки може да се озове под нея. Кой може да знае? Животи...
  • Хареса ми.
  • Много ми хареса, Силве! Силно и мъдро...
  • Благодаря ти Дени, много мило посещение. Хубави почивни дни ти желая!
  • Ей, колко е хубаво, Силве ❤️
Предложения
: ??:??