Под уличната лампа
Опазвах го от всеки женски смях,
от роклите отсреща на простора,
край него не една жена презрях
и неведнъж отливах му окови.
Той казваше: Добре, навярно ти...
ужасно си ревнива мила моя.
Не с този поглед, моля те мълчи...
Недей да храниш дните ни с отрова.
И аз така мълчах, дали от страх,
че утре ще отлитне като лято,
понесъл с длани огънят ни плах
към някое красиво женско тяло.
В последната ни зима ги видях.
Под уличната лампа я прегърна.
Забавих крачка леко, после спрях.
Аз бях крадец, тя бавно се обърна .
Загледа ме в очите. Онемях.
И вместо вик побягнах като луда.
Завих се в шала сякаш този грях,
бе само мой, а после стана чудо.
Събудих се обляна в страхове,
а той в милувка съвестта пристегна.
Тогава спомних си онова дете,
което някога край нас побягна.
© Силвия Илиева All rights reserved.
