След края на времето и отначало...
А сякаш всичко нарочно е спряло
в едно остаряло чувство.
Есента дойде и трябва да порасна,
но не спирам да слушам Лана,
депресията е безопасна.
Перманентната тъга - любима моя,
но вече поизносена, дреха,
никой не вижда гол краля!
Дъжд редовно полива носталгията,
животът наистина е приказка
за принцеса сама в кулата.
Сякаш не искам да изплувам от водата.
Обичам да се давя? Границата
със смъртта е граница със свободата.