Сняг прелита, котка свита,
златното вретено
тихо врънка, нощ е вънка.
Лягай тук, до мене!
Спинкат всички, ти очички,
затвори ги бързо,
че торбата, тъй позната
Сънчо пак развърза.
Шал замята вън Земята,
пухкав – от снежеца.
Под юргана чудо стана,
иде баба Меца. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация