Под юргана, чудо стана
Сняг прелита, котка свита,
златното вретено
тихо врънка, нощ е вънка.
Лягай тук, до мене!
Спинкат всички, ти очички,
затвори ги бързо,
че торбата, тъй позната
Сънчо пак развърза.
Шал замята вън Земята,
пухкав – от снежеца.
Под юргана чудо стана,
иде баба Меца.
На пързалка – чета малка,
мечетата луди.
В сняг лудели, побелели,
снежни пеперуди.
Някой мина зад пчелина,
мечешката чета
бързо кривна, нощ е дивна,
Вятърко ли шета?
Всички – вкъщи, пак се мръщи
рунтава Мецана.
По леглата! До зората
много не остана.
Спинкай, сине, нощ да мине.
Над поля, дъбрави.
Беж в горица, а торбица
Сънчо тук забрави.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
