Подай ми
ПОДАЙ МИ
Подай ми твойте морни устни -
да ги погаля със трепереща ръка.
Бих искал мъката да ме напусне
и трябва да се върне радостта.
Подай ми твойте нежни устни
и ето моите до твоя праг.
Те тръпнат, готови да се впуснат,
безумни във свещенния си бяг.
Унася ме и пак бълнувам,
и в мрака търся твоето лице.
В мечтите си за теб бленувам,
тупти за тебе моето сърце.
А мракът ме обгръща, тегне,
раздира плачещата ми душа...
И пътищата, неми и смутени,
разделят се, отнасяйки скръбта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© СВЕТОСЛАВ БИЛЧЕВ Всички права запазени
