Идея и заглавие от:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=313631
Благодаря!
Подай ръка на есента!
Тръгни със нея из гората.
Послушай кротко песнта,
която пеят ти листата.
Че те сбогуват се със нас,
изпълнени с тъга и болка.
Дори в последния си час
нашепват ни смирено колко
красив е този пъстър свят.
И трудно с него се прощават.
Човек е лист, така отвят
от вятъра съвсем безславно.
Изчезва, сякаш не е бил...
Остават само голи клони.
Единствено дъждът унил
самотни хладни сълзи рони...
© Нина Чилиянска Всички права запазени