Sep 20, 2014, 10:06 AM

Подай ръка...

  Poetry » Other
576 0 2

Идея и заглавие от:

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=313631

Благодаря!

 

 

Подай ръка на есента!

Тръгни със нея из гората.

Послушай кротко песнта,

която пеят ти листата.

 

Че те  сбогуват се със нас,

изпълнени с тъга и болка.

Дори в последния си час

нашепват ни смирено колко

 

красив е този пъстър свят.

И трудно с  него се прощават.

Човек е  лист, така  отвят

от вятъра съвсем безславно.

 

Изчезва, сякаш не е бил...

Остават само голи клони.

Единствено дъждът унил

самотни хладни сълзи рони...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....