Подари ми
Подари ми мечти. И не искай пред мен да умират
всички твои писма, недоспали в самотните нощи,
всички твои недели, в които очите ми спират
и не искат да тръгнат - без да знаят, че има и още...
Подари ми небе. Да рисувам с боите от облаци
всички твои лица, за които не искам да мисля,
всички твои картини, доплували в моите делници,
без да могат да спрат самотата им... някога бистра.
Подари ми очи. През които да видя душата ти,
с всички нейни цветя и присвити от болка години,
с всички тъжни нюанси, накацали вечер по мрака ù,
и поръбена нежност по следите в очите ù сини...
Подари ми живот. И не чакай без дъх да те имам,
без криле да летя и без глас да ти пея по пладне,
без сърце да обичам и без храм нежността да приемам...
Подари ми любов... и навярно света ще открадна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Всички права запазени
