Подарих ти!
обичам те много, не, няма да плача,
вземи я мечтата, вземи любовта,
сълзите... тук нищо не значат...
Подарих ти сърцето, наранено е то...
обича то теб, а сега се сбогува,
че невъзможна се оказа тази любов,
прости ми за всичко, недей да тъгуваш.
Подарих ти душата си, ала тази душа
ще страда, ще помни, тя теб ще сънува.
И любовта след време ще е просто мечта,
затуй подарих ти я, а аз се с нея сбогувах.
Запази я в сърцето си - моя любов,
и аз ще я пазя, недей я предава,
разделям се с теб, че животът суров
раздели ни... съдбата така повелява.
Аз ще идвам в съня ти, когато заспиш,
ще стоя, ще те гледам и теб ще целувам,
ще страдаш, знам, но след време дори
ще забравиш... и вярвам, ще бъдеш щастлив,
че времето, казват, лекува...
13.04.2008г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Памела Всички права запазени
