Apr 13, 2008, 10:39 AM

Подарих ти!

  Poetry » Love
2.4K 0 9
Подарявам ти свойта най-смела мечта,
обичам те много, не, няма да плача,
вземи я мечтата, вземи любовта,
сълзите... тук нищо не значат...
Подарих ти сърцето, наранено е то...
обича то теб, а сега се сбогува,
че невъзможна се оказа тази любов,
прости ми за всичко, недей да тъгуваш.
Подарих ти душата си, ала тази душа
ще страда, ще помни, тя теб ще сънува.
И любовта след време ще е просто мечта,
затуй подарих ти я, а аз се с нея сбогувах.
Запази я в сърцето си - моя любов,
и аз ще я пазя, недей я предава,
разделям се с теб, че животът суров
раздели ни... съдбата така повелява.
Аз ще идвам в съня ти, когато заспиш,
ще стоя, ще те гледам и теб ще целувам,
ще страдаш, знам, но след време дори
ще забравиш... и вярвам, ще бъдеш щастлив,
че времето, казват, лекува...


                   13.04.2008г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Памела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...